adwise

СПА терапиите несъмнено са едни от най-предпочитаните процедури, когато става дума за релакс, красота, но и здраве. Те са еднакво харесвани, както от жените, така и от мъжете, най-вече заради оздравителния и благотворен ефект, който оказват върху организма.

Тези предимства на СПА терапиите са усетени и доказани векове назад във времето, откогато датират и първите данни за появата им. Въпреки че за мнозина те са продукт на по-новото време, тяхно родно място всъщност са древните гръцки и римски градове, намирали се преди стотици години край минерални или горещи извори.

Как се запазват и развиват СПА терапиите чак до наши дни и каква е историята им, разказваме в тази статия. 

Откъде идва названието СПА?

Еднозначен отговор на въпроса кога и как думата „СПА” започва да обозначава и да се свързва с прилагането на лечебни процедури, няма. Теориите за етимологията ѝ обаче са две. Първата е, че е акроном на латинската фраза „Salus per Aquam”, което означава „здраве чрез вода”, а втората – че носи името на белгийското селище Спа, където горещите минерални извори са били използвани от римските войници за лечение на болки в мускулите и раните от битка.

История на СПА терапиите

Началото

Историята на СПА терапиите

Първите писмени сведения за използването на лечебни бани като начин за лечение на рани или различни заболявания датират от времето на гърците и римляните. Едно от първите конкретни имена, с които проучвателите свързват началото на тази древна практика, е не кой да е, а Хипократ.

Той първи излага идеята, че основната причината за всички заболявания на човека е съсредоточена около дисбаланса на телесните течности и застава зад идеята за прилагане на балнео-и хидротерапии в методите си за лечение.

Едни от най-ранните описания, свързани с по-масовото използване на топлите и/или минерални извори с лечебни цели, обаче се открива и в самата гръцка митология. В нея се упоменава за наличие на естествени извори, които били благословени от боговете, за да лекуват болестите. Затова и там, където имало такива, гърците изградили съоръжения за къпане за онези, които търсели изцеление.

Като период това е около 460 г. пр. Хр. От тогава датира и първата примитивна парна баня, направена от спартанците.  Тя представлявала изсечени по планински склонове малки помещения, от които извирали горещи извори. С времето обаче гърците въвеждали все повече нови и нови допълнения към строените от тях бани.

Деянието им било много добре прието и от римляните, които подражавали на много от гръцките практики за къпане. Те ги надминали обаче в размера и сложността на баните си, което се дължи на няколко основни фактора. Сред тях е значително по-голямото население, което обитавало римските градове, както и наличието на течаща вода, с която те се сдобили, след като вече започнало изграждането на водопроводите и бил изобретен циментът. Това спомогнало значително за по-лесното, безопасно и евтино изграждане на по-големи сгради.

Така били създадени и известните на всички римски бани, като основното, което ги различавало от гръцките, било, че за всяка една част от ритуала по къпането - събличане, къпане, потене, масажи и почивка били необходими отделни стаи, които римляните построили, за да изпълнят тези функции. Те са и първите, по времето на които се появяват и три вида бани – такива в домовете, частни обществени бани и публични обществени бани.

Иначе, подобно на Гърция, и в Древен Рим банята се превърнала в събирателен център за социална и развлекателна дейност. Римляните използвали горещите термални води за облекчаване на страданията им от ревматизъм, артрит и от прекаляването с храна и напитки.

Падение и нов възход

Историята на СПА терапиите

С падането на Римската империя през 476 г. и възхода на християнството, културата на къпането получава много лоша слава и е официално забранена. Прието е, че обществените бани  са по-скоро разпространител, отколкото пазител на болести и зарази и се правело всичко възможно да бъдат закрити. Църквата през Средновековието от своя страна налагала и вярването за изцеление чрез поклонение и молене, поради което много обществени бани били превърнати в църкви.

Интересът на хората към топлите и студени извори обаче не бил изкоренен напълно. Те продължили да търсят избрани такива, смятайки, че са свещени кладенци, където ще могат да излекуват различните си заболявания. 

Векове по-късно, през 1326 г., фабрикантът Колин ле Лоул случайно открива водни извори, съдържащи желязо, в прочутия град Спа, Белгия. Впоследствие около тези извори се създава и здравен курорт, а с термина „Спа” започнал да се обозначава всеки друг здравен курорт, намиращ се до естествени извори.

Така постепенно къпането, или СПА терапиите, отново постигнали възход.  До 16 век лекарите в Карлсбад, Бохемия предписвали приема на минералната вода да е вътрешно и външно, т.е. да се пие и да се правят лечебни бани с нея. Пациентите периодично били окъпвани в топла вода за около 10-11 часа, докато пиели чаши с минерална вода. Първата сесия на банята била през нощта, а втората в следобедните часове. Лечението продължавало няколко дни, докато се образуват кожни пустули, които били пукани, за да се премахне мръсотията, която събират и която се считала за източник на болестта. Следвали по-кратки серии с по-горещи вани за измиване на инфекцията.

Доста  след откритието на Лоул, в английския крайбрежен град Скарбъроу, жена на име Елизабет Фароу открива през 1626 г. поток от кисела течаща вода, извираща от една от скалите, намиращи се на юг от града. Считало се, че тази вода има благоприятни здравословни свойства и скоро след това там бил създаден СПА курортът Скарбъроу. Книга на известна писателка по онова време, свързана с въздействието на СПА водите пък, привлякла поток от посетители в града и така започнал втория етап от развитието на СПА терапиите чак до наши дни.

СПА терапиите през 18 век

Историята на СПА терапиите

През 18 век процедурното къпане вече започнало да се развива и като начин за прекарване на свободното време и релакс. В едни от първите СПА центрове, започват да се предлагат целодневни програми – обща баня сутрин, след това самостоятелна закуска,  а денят продължавал с пазаруване, посещение на библиотека, концерт или пиене на по кафе.

През същия този период обаче лекарските светила в цялата Европа отново насочили вниманието към медицинските приложения на изворната вода, което всъщност променило и начина на правене на СПА процедурите. Още по-добре бил възприет приетият в Карлсбад метод за пиене на минерална вода. През 1777 г. д-р Дейвид Бийчър започнал да препоръчва на своите пациенти да ходят на местата, откъдето извира минерална вода, за да пият от нея, но им съставял и програма от няколко физически упражнения, които да изпълняват преди това. Тази промяна увеличила получените медицинските ползи и постепенно физическата активност станала част от европейския режим на лечебно къпане. През 1979 г. в Англия д-р Джеймс Кюри публикува Ефектите на топлата и студена вода като лек против треска и други болести. Това, заедно с многобройни брошури за състава на водата в спа курортите, стимулирало допълнителен интерес към леченията с вода и застъпило твърдението за външната и вътрешна употреба на водата като част от лечебния процес.

СПА терапиите от 19 век до днес

Историята на СПА терапиите

Около 1800 г. интересът към културата на лечебното къпане продължава да расте. Направени са допълнителни анализи на състава на минералната вода с цел подобряване на употребата ѝ в медицината. Така лекарите били убедени, че за всяка болест Майката Природа предлага подходящ лечебен извор, чиито свойства могат да се докажат чрез химичен анализ на водата. Връщането към културата на къпане в този период допринася да се изкорени и епидемията от холера в Ливърпул, която върлувала по това време.

Все повече специалисти започнали да работят по развитието на балнеотерапията (медицинската употреба на термална вода) и хидротерапията (потапянето на тялото в термална вода за терапевтични цели). Разработвали се и комбинации от лечения, състоящи се от топли и студени вани, билкови вани, мазане с кал, активни физически упражнения, масажи и диети.

Използването на минерални води и развитието на хотелите и къщите за гости, построени край изворите, се разпространява бързо в цяла Европа и Северна Америка, а балнео курортите започват да предоставят още допълнителни развлечения за своите посетители – театри, казино, алеи за разходки.

До Втората световна война обаче СПА лечението било достъпно само за богатите хора. С подобряване на благосъстоянието в много европейски страни след това, то станало достъпно и за обикновения човек. Наред с това се въвеждат и други дейности и нови терапии, а балнеологията, и хидротерапията претърпяват съществено развитие.

През 19 век започват да се конструират първите по-големи бани. В този период фокусът малко се измества от къпането към пиенето на минерална вода, което води до разработването на отделни структури, известни като Trinkhallen (питейни/pompeni зали), където тези, които приемали лечебната вода, прекарвали часове, пиейки термална вода от изворите.

До средата на 19 век ситуацията била променена драстично, като отново бил поставен акцент върху лечебното къпане. Снимките на спа комплекси, направени през 1930 г. подробно представят ранната архитектура на спа-помещенията - тежки мозаечни подове, мраморни стени, класически статуи, куполовидни тавани, сегментни арки и други украшения от Неокласическото възраждане. Сградите обикновено били разделени по функция – питейни зали, баня, инхалаториум (място за вдишване на термалните изпарения) и Kurhaus или Conversationhaus - помещение, в което се провеждала социалната дейност.

В този период СПА процедурите включвали накисване в топла вода, пиене на термална вода, вдишване на изпарения от водните пари и релаксация в хладно помещение. В допълнение докторите предписвали на пациентите си определена диета за подобряване ефикасността на лечението.

Историята на СПА терапиите

Не след дълго всеки европейски СПА курорт започнал да предлага подобни режими на лечение. Те включвали ставане в 6 часа сутринта, пиене на лечебна минерална вода под музикален съпровод на живо. След това следвала лека закуска, баня и обяд. Лекарите в Карлсбад обикновено ограничавали пациенти си от определени храни при всяко хранене. В следобедните часове посетителите разглеждали забележителностите или посещавали концерти. За вечерта били осигурени покер игри или театралните представления. Всичко това приключвало около 21 часа, когато пациентите се връщали в стаите си и спели до 6 часа сутринта. Този режим продължавал месец, след което пациентите се връщали у дома си. Повтаряли терапията на следващата година.

Около 60-те години на 20 век започват и по-големите промени в областта на СПА терапиите и центровете, които постепенно започват да придобиват вида, който имат днес. Разбира се, с времето се откриват нови и нови терапии, а центровете стават все по-луксозни.

Днес СПА курортите се разделят според местоположението им (морски или планински) и според  химическия състав на минералната им вода (сярна, бикарбонизирана или сулфатирана). Неизменна част от оборудването на съвременните СПА центрове са парните бани, сауните, хидромасажните басейни и солариумите. Основната цел на терапиите обаче остава същата - отпускане и укрепване на тялото и ума, с което се подпомага предотвратяването на болести.

Ако след “разходката” през историята на СПА терапиите, ви се е приискало и на вас да изпитате тяхната лечебна сила и да се отдадете на пълен релакс, към какъвто предразполага и застудялото време навън, то СПА центърът на Grand Hotel Sveti Vlas може да ви предостави гарантирано преживяване, след което ще се почувствате отпочинали, презаредени и преродени.